https://радиото.blogspot.com/2014/05/radio-60.html

Това е радио комуникация между космически кораб и наземна станция, базирана на Земята, или друг космически кораб. Комуникацията с космически кораби включва най-дългите разстояния на предаване от всички радиовръзки, до милиарди километри за междупланетни космически кораби. За да приемат слабите сигнали от далечни космически кораби, сателитните наземни станции използват големи параболични „антени“ антени с диаметър до 25 метра (82 фута) и изключително чувствителни приемници. Използват се високи честоти в микровълновата лента, тъй като микровълните преминават през йоносферата без пречупване, а при микровълновите честоти антените с висок коефициент на усилване, необходими за фокусиране на радиоенергията в тесен лъч, насочен към приемника, са малки и заемат минимум пространство в сателит. Части от UHF, L, C, S, ku и ka лента са разпределени за космическа комуникация. Радиовръзка, която предава данни от земната повърхност към космически кораб, се нарича възходяща връзка, докато връзка, която предава данни от космическия кораб към земята, се нарича низходяща връзка.

Комуникационен сателит - изкуствен сателит, използван като телекомуникационно реле за предаване на данни между широко разделени точки на Земята. Те се използват, тъй като микровълните, използвани за телекомуникации, пътуват по линия на видимост и поради това не могат да се разпространяват около кривата на Земята. В момента има около 2000 комуникационни спътника в орбита около Земята. Повечето са в геостационарна орбита на 22 200 мили (35 700 км) над екватора, така че спътникът изглежда неподвижен в една и съща точка на небето, така че антените на сателитната антена на наземните станции могат да бъдат насочени постоянно към това място и не трябва да се движат за да го проследите. В сателитна наземна българска радио станция микровълнов предавател и голяма антена за сателитна антена предават лъча на микровълновата връзка към сателита. Сигналът за качване нагоре пренася много канали от телекомуникационен трафик, като телефонни разговори на дълги разстояния, телевизионни програми и интернет сигнали, използвайки техника, наречена мултиплексиране с честотно разделяне (FDM). На сателита транспондер приема сигнала, преобразува го в различна честота на връзката надолу, за да се избегне намеса в сигнала нагоре, и го препредава надолу към друга наземна станция, която може да бъде широко отделена от първата. Там сигналът за низходяща връзка се демодулира и телекомуникационният трафик, който носи, се изпраща до местните дестинации чрез стационарни телефони. Комуникационните сателити обикновено имат няколко десетки транспондера на различни честоти, които се отдават под наем от различни потребители.

Сателит с директно излъчване - геостационарен комуникационен сателит, който предава програми на дребно директно към приемници в домовете на абонатите и превозни средства на Земята, в сателитни радио и телевизионни системи. Той използва по-висока мощност на предавателя от другите комуникационни сателити, за да позволи на сигнала да бъде приет от потребителите с малка ненатрапчива антена. Например, сателитната телевизия използва честоти надолу по връзката от 12,2 до 12,7 GHz в ку обхвата, предавани при 100 до 250 вата, които могат да бъдат получени от сравнително малки сателитни антени от 43–80 cm (17–31 in), монтирани от външната страна на сградите.

Радарът е метод за радиолокация, използван за локализиране и проследяване на самолети, космически кораби, ракети, кораби, превозни средства, а също и за картографиране на моделите на времето и терена. Радарният комплект се състои от предавател и приемник. Предавателят излъчва тесен лъч радиовълни, който се разнася из околното пространство. Когато лъчът удря целеви обект, радиовълните се отразяват обратно в приемника. Посоката на лъча разкрива местоположението на обекта. Тъй като радиовълните се движат с постоянна скорост, близка до скоростта на светлината, чрез измерване на краткото закъснение във времето между изходящия импулс и полученото „ехо“ може да се изчисли обхватът до целта. Целите често се показват графично на дисплей на картата, наречен радар. Доплер радарът може да измерва скоростта на движещ се обект, като измерва промяната в честотата на възвратните радиовълни, дължаща се на ефекта на Доплер.